Икономическия и социалния съвет прие становище “Доходни неравенства в България: Икономически политики и превенция”
Девет са основните фактори за задълбочаване на неравенствата в доходите в България през последните десетилетия – преминаването от планова към пазарна икономика и бързото развитие на частния сектор след 1990 г.; световната финансова и икономическа криза в периода 2007 – 2009 г.; промяната в данъчната система през 2008 г.; преразпределителната роля на държавата в икономиката като дял от БВП; структурата на икономиката; все още неприемливо високият дял на сивата икономика спрямо БВП и на недекларираната заетост; демографските детерминанти и концентриране на работна сила в няколко региона; бързите темпове на навлизане на технологичните промени и дигитализацията и недостатъчните инвестиции и стимули за тях, както и ковид кризата от последните години.
Това се посочва в становище на Икономическия и социален съвет „Доходни неравенства в България: Икономически политики и превенция“.
„Неравенствата в доходите на българите се задълбочават. Най-съществените фактори, които допринесоха за нарастването на тези неравенства, са промяната на данъчната система през 2008 г., липсата на необлагаем минимум. Слабата преразпределителна роля на държавата в икономиката като дял от БВП - това в светлината на обсъждането на бюджетите е важна тема. Високият дял на сивата икономика, на недекларираната заетост. Всичко това, взето заедно, води до разликата в доходите между бедни и богати. Доходът на 1% най-богати българи е 55 пъти по-висок от дохода на половината на българите“, коментира Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.