Пламен Димитров: Сега е шансът да заявим по-твърда позиция за продължението на Зелената сделка
Според президента на КНСБ Пламен Димитров имаме историческия шанс да заявим една по-ясна и по твърда позиция по отношение на продължението на Зелената сделка – пакетът Fit for 55. 12-те законодателни инициативи тепърва предстои да бъдат коментирани от страните членки, възприемани или не. С тях на България се отрежда допълнително натоварване и то доста тежко по отношение на крайната цел. Наред с това законодателният пакет предполага допълнителни мерки към морския транспорт, авиацията, индустрията. Това каза Димитров на инициирана днес от държавния глава Румен Радев дискусия за необходимите мерки срещу високите цени на електроенергията, природния газ и позицията на България на предстоящия Европейски съвет 21 и 22 октомври в Брюксел.
Що се отнася до българската позиция на европейската среща Димитров коментира още, че е ключово да се говори по-конкретно по отношение на златното правило за инвестции в здравеопазване, образование и зелени такива, когато говорим за Пакта за стабилност и растеж и неговото действие до края на 2022 г. Ще е нужно да се коментира и продължението на мерките за подкрепа на бизнеса и заетостта – временните правила за държавна помощ, които бяха продължени до юни 2022 г, като със сигурност ще има предложения за тяхното удължаване и след това. На европейско ниво синдикатът вярва, че България трябва да подкрепи предложението на ЕК за създаване на обща газова банка – за осигуряване на общ финансов механизъм за договаряне на газови резерви, който ще бъде също много важен за България.
По отношението на необходимите мерки на национално ниво за успокояване на цените на електроенергията за небитовите потребители, Димитров каза, че има три източника на финансиране, но единият – Фондът за сигурност на енергийната система, не бива да бъде използван. Той ще е необходим, за да бъдат посрещнати очакваните тежки удари от 1 януари на регулирания пазар и да се омекоти очакваният там ръст за домакинствата.
Димитров допълни, че КНСБ предлага и пакет от мерки, който касае населението. То е изложено на ускоряващ се инфлационен натиск, който до края на годината ще стигне три пъти нормалната инфлация – ще достигне 5,5-6 процентни пункта. Прагът на бедност трябва да бъде ревизиран още сега. Всички допълнителни приходи в бюджета, които се калкулират, да бъдат ориентирани през втора актуализация, за да бъдат подкрепени допълнително всички уязвими категории. За целта трябва да се вдигне прагът на бедност на 460 лв. Не на последно място правителството е в правото си, предвид ситуацията, да определи нова минимална работна заплата още от тази есен. Тя е позитивна, не негативна за бюджета. 700 лв. трябва да стане още от 1 ноември, за да може в бюджет 22 да стигне 760 лв.