Задължителната ваксинация – трудово-правни измерения
Лична позиция по въпроса какви са трудово-правните измерения за принудителното поставяне на ваксина срещу Ковид 19 изрази вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов в качеството си на юрист, като не ангажира органите на конфедерацията.
Имунизацията срещу дадена заразна болест е задължителна или не, се определя в Закона за здравето и свързаната с приложението му Наредба №15/12.15.2005 г.за имунизациите в Р. България (последно доп. ДВ. бр.108/2020 г.). Както в закона (чл. 59), така и в наредбата (чл. 5) са дадени права на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка да може със заповед да разпореди задължителна имунизация за определени групи от населението. Така, обаче задължителната имунизация се извършва при определени в наредбата изисквания, също така тя може да бъде отложена при наличие на медицински противопоказания съгласно приложението към наредбата.
Тоест това са въпроси извън правната уредба на Кодекса на труда и работодателите не може да черпят основания от правната уредба на трудовите правоотношения по въпроси, свързани със здраве и здравеопазване.
Въпреки това обаче извън официалните източници на информация в неформална среда се обсъждат възможности за продължаване на работата само чрез ваксинирани служители, като неваксинираните бъдат „извеждани“ в неплатени отпуски, а това означава, че няма да бъдат допускани до работните си места на неясно и неуредено до момента правно основание.
Издадената заповед на Министър Ст. Кацаров (19.08.2021 г.) относно нови противоепидемични мерки е фактически първата формално-правна стъпка, акт на държавен орган в национален мащаб, чрез който подходът на разделение на ваксинирани и неваксинирани се прилага, например, ваксинираните или преболедувалите имат право да работят, да ползват услуги, да имат определен достъп и т.н. Актът на здравния министър я открива като възможност, а дали ще се приложи, зависи от работодателя. Това е правна възможност, която зависи от волята на едната страна по трудовото правоотношение – работодателят. Така, макар и без пряко непосредствено, а опосредствано действие този акт фактически създава правна предпоставка за разделение. Според вицепрезидента на КНСБ се създават нагласи и условия за преход към задължителност на ваксинирането.
Що се отнася конкретно до тенденциите в предприятията, има получени информации, но не и официални сигнали, че на места отделни длъжностни лица, или такива, които представляват работодателя се опитват да оказват натиск върху работниците, които не са ваксинирани, за да се ваксинират. Това става под различни форми и с различен интензитет.
Няма и не може да има подкрепа за линия на поведение, граничещо с тормоз на работното място, чрез което се налага ваксиниране срещу Ковид-19. Няма пречка през текстове в КТ да се води диалог в предприятията между работниците и служителите и работодателите с цел постигане на споразумение какви мерки следва да се търсят, включително и по въпроса за това как да се убеждават неваксиниралите се да пристъпят към ваксиниране.
Добре да се помисли за регионални или секторни форуми, на които определен актив, излъчен от работници и служители и представители на работодателите и местните структури на здравеопазването, да дискутират проблемите и да търсят възможни, взаимно приемливи решения.
А там, където има синдикални организации, би могло да се подготвят и сключат краткотрайни или дълготрайни споразумения, отделни или пък като допълнения към действащи колективни трудови договори, в които да намерят място клаузи, свързани с мотивиране на работещите към ваксиниране, вкл. за нови мерки, свързани със запазване на работната среда от разпространение на заразата.