17 февруари 2026 г.

София, Координационен съвет на КНСБ

КОНЦЕПЦИЯ за изграждане на
Национална мрежа на КНСБ по колективното трудово договаряне

Националната мрежа по колективното трудово договаряне е замислена като експертна структура от преговарящи, насочена към укрепване и повишаване на качеството и ефективността на колективното договаряне. Мрежата има за цел да осигури координация, експертиза и устойчивост на колективните преговори на различните нива – предприятия, бранш или сектор.

Тя има за цел да поддържа масив от информация за преговарящи по колективното договаряне с различна професионална специализация в различни икономически сектори, да задава стандарти за качествени колективни договори и да събира добри практики и постигнати реални резултати.

Преговарящият по колективното договаряне е представител, който преговаря, подпомага и/или представлява синдиката в преговори в колективните трудови преговори с работодателите,  относно заплатите и условията на труд от името и със синдикалните представители.

Мрежата има за цел осигури добра организация и активна връзка между различните синдикални структури,  постоянна подкрепа, критерии за очаквани резултати и да развива чрез обучения специфични умения за водене на преговори на преговарящите.

Към настоящия момент в мрежата за колективното трудово договаряне са се регистрирали 164 участници. Представители на синдикалните организации и основни членове на КНСБ — 96, Централа на КНСБ и ИССИО — 11, Представители от РС — 57.

Форма за онлайн регистрация за мрежа от преговарящи по КТД

Линк за регистрация: https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSddnJ-NA1BEUt6vc6Vdb-xpIkfwPpcOPNqyNnv3PiFKDm7thw/viewform?usp=header

Готовност за синдикални за действия за защита на доходи и трудови права

Протестните действия от края на 2025 г., предизвикани от безцеремонното поведение на Правителството, особено по отношение на отказа от приемането на държавния бюджет, предизвикаха протестни синдикални действия и демонстрацията в София, от работещите в публичния сектор – здравеопазване, транспорта и съобщенията, земеделието.

КНСБ организира допитване и проучване да установи нагласите на синдикалните членове за нагласи и готовност за организиране и участие в действия в защита на доходите и трудовите права, формите на протестен натиск, както и оценката им за социално-икономическата ситуация в техните предприятия и организации.

Анализът на Националният стачен комитет показва необходимост от гъвкавост, съобразно конкретната социално-икономическа ситуация и развитието на социалния диалог през месец март 2026 г., когато се предполага, че служебното правителство, вече ще влезе във функциите си.

Ябълката на раздора разбира се е повторното удължаване на вече действащия удължителен бюджет през м. март и на неговите параметри и условия.

Трябва да бъде изяснено, че в т.нар. „удължителен закон“ е предвидено еднократно индексиране на основните месечни заплати в бюджетните организации с 5,0% размера на натрупаната годишна инфлация.

На този фон, трябва да се отбележи, че планираното повишение на заплатите не се отнася за сферите, които се финансират на принципа на субсидиите, което поставя обществено значимите дейности извън „удължителния закон“ и засяга Български държавни железници (БДЖ), Националната компания „Железопътна инфраструктура“, Български пощи, както и градския транспорт в цялата страна или близо 470 000 работещи.

ПЪТНА КАРТА
за синдикални действия за защита на българската индустрия

На 5 февруари индустриалните федерации в Европа проведоха редица мероприятия за защита на европейската индустрия. Със своя декларация индустриалните федерации към КНСБ посочиха категорично, че са необходими спешни, координирани и реални действия за защита на индустрията и заетостта.

В декларацията са отправени конкретни предложения и искания към управляващите. За да постигнем реален напредък по тези искания е необходимо да планираме и осъществим системен натиск върху институциите, съвместно с работодателите от различните индустриални сектори и предприятия.

• Активна индустриална политика, насочена към модернизация на съществуващите индустриални производства и развитие на стратегически индустриални сектори с производства с висока добавена стойност;
• Разработване съвместно със социалните партньори Национална индустриална стратегия 2025 – 2030 с оценка на въздействието върху промишлените сектори от прилагането на новите европейски стратегии за развитието на индустрията в средносрочен и дългосрочен план за преминаването от суровинен към преработващ модел с висока добавена стойност;
• Привличането на инвестиции да се фокусира върху проекти за дълбочинна преработка, технологично обновление и образуване на производствени вериги около националната суровинна база;
• Ясна визия за целенасочено използване на европейските и националните инструменти за финансиране за развитие на нисковъглеродна индустрия и внедряване на чисти технологии;
• Въвеждане на задължителна социална оценка на всяка индустриална мярка и проект и обвързване на публичното финансиране с нивото на колективно трудово договаряне, изискване за качествени работни места и заетост и спазване на трудовото и социалното законодателство;
• Систематично картографиране на уменията на работещите в индустрията, на базата на което да бъдат предприети секторни и регионални мерки за обучения, свързани с ускореното въвеждане на нисковъглеродните технологии, дигитализацията и ИИ чрез национални програми за квалификация и преквалификация;

Българската индустрия е изправена пред нарастващи рискове, свързани с високи енергийни разходи, недостиг на инвестиции, глобална конкуренция и ускорен преход към нисковъглеродна икономика. Тези процеси създават реална опасност от загуба на работни места, затваряне на предприятия и отслабване на индустриалния потенциал на страната, поради което защитата на индустриалната заетост и стратегическите производства е въпрос на национална икономическа сигурност.

Подготовка на Х Конгрес на КНСБ през 2027 г.

Х Конгрес на КНСБ ще се проведе на 13 - 14 май 2027 г. в София. Нормата на представителността на делегатите на КНСБ:

• Делегати по избор - На всеки 350 синдикални членове по 1 делегат. При настоящата численост на основните членове делегатите по избор са 696 .
• Делегати по право - членовете на Координационния съвет на КНСБ, в т.ч. председателя и зам.-председателите на ЦКК или общо по право 98 делегата (в т.ч. 57 – от основните членове на КНСБ).

Така  общия брой делегати за X редовен конгрес на КНСБ възлиза на 794.