2542 лв. са необходимите средства за месечна издръжка на четиричленно домакинство, включващо двама родители и две деца, за последните три месеца на 2020 г. Това означава, че поне 1271 лв. нетна заплата трябва да получава всеки един от двамата работещи родители, или 1638 лв. брутно възнаграждение, при положение че това е единственият им доход.
Данните са от последното изследване на потребителските цени и издръжката на живота на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Те бяха представени днес на онлайн пресконференция днес от президента на конфедерацията Пламен Димитров и Виолета Иванова от Института и са публикувани на сайта на КНСБ.
През последното тримесечие на 2020 година 65% от домакинствата у нас са живели с общ доход под необходимите средства за издръжка. През 2019 г. този процент е бил около 68%, каза Димитров. Той коментира, че според данните издръжката на живота през миналата година за едно домакинство е поскъпнала с около 25 лева, или 1% на годишна база, което е един от най-ниските ръстове за последните години. През 2020 г. се наблюдава забавено потребление, като цяло задържане на цените заради спад на цените на горивата, природния газ на петролните пазари и оттам на вътрешните цени на горивата в България.
Темповете на изменение на издръжката на живота основно се диктуват от нарастването на цените на хранителните стоки. По-забележимо нарастване на годишна база се наблюдава при хляба и зърнените храни - с 5,1%, като нарастването в групата се ускорява, след като предходната година достигат ръст от 3,5%. Увеличението на цените на хлебните изделия е в диапазон 5-10 ст. в зависимост от разновидностите.
Изводите от изследването на ИССИ показват, че антикризисните мерки са ограничили намаляването на заетостта. За едногодишен период наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаляват с 63,2 хил., или с 2,7% (по данни на НСИ от септември 2020 г.).
Данните показват, че се задълбочават поляризацията на доходите от труд и социалните неравенства. В девет от 28-те области на страната размерът на средната работна заплата представлява под 75% от средната заплата за страната. С най-голяма концентрация на нископлатени работници са: Видин /945 лв./, Благоевград /922 лв./, Силистра /953 лв./, Кюстендил /988 лв./, Смолян /992 лв./.
Драстично намаление на средната работна заплата има в икономическите сектори, които са пряко засегнати от пандемията. В София (столица) остава най-висок размерът на средната заплата (1855 лв.), както и темпът на нарастване от 11,8% на годишна база.
Увеличават се работните заплати в секторите, които са пряко свързани с преодоляването на пандемията от коронавируса. Тези сектори са приоритетно финансирани за преодоляването на пандемията и сред тях са държавното управление, образованието, здравеопазването, медико-социалните грижи и социалните дейности.
Данните показват, че средната заплата на час в България е 2,40 евро, а средноевропейската е 13,20 евро. Разликата е пет пъти спрямо средните равнища в ЕС.
Bulgarian
English