гр. София, Заседание на Постоянния консултативен комитет на КС на КНСБ по социална защита, безопасност и здраве при работа.
Към какво да се стремим, относно ранното пенсиониране на работещи при условията на първа и втора категория труд след 01.01.2015 г.
Каквито и предложения да се правят за решаване въпросите на ранното пенсиониране в бъдеще трябва се държи сметка за даденостите, както по отношение на статистиката и данните за очакваните размери на срочните пенсии от втория стълб така и за възможностите да се отстоява едно или друго предложение. Има няколко безспорни неща:
1. Българският пример на организация на ранното пенсиониране за работещите във специфични и рискови условия няма аналог в държавите от ЕС, та дори и от ЕИО – навсякъде ранното пенсиониране се реализира в основната държавно организирана пенсионна система, а не в допълнителните капиталови професионални схеми.
2. Капиталовите схеми на пенсионно осигуряване постоянно губят своята привлекателност както сред населението, така сред политиците и управниците в различни държави, в т.ч. в люлката на този вид пенсионно осигуряване, Латинска Америка, поради липсата на каквито и да било гаранции за степента и дългосрочността на защитата, която те предлагат. Примерите на закриване или ограничаване на капиталовите индивидуални схеми в името на стабилизиране на солидарните показват, че солидарността е основен гарант за правата в осигуряването изобщо и в пенсионното в частност.
3. Примерът на Учителският пенсионен фонд, който е организиран на капиталов, но и на солидарен принцип – вноските са за всички осигурени лица, които са педагози, но няма индивидуални партиди, а средствата са общи; свободните средства на фонда (извън текущите плащания за ранни пенсии на учителите или за добавки на по-късно пенсиониралите се лица) също се инвестират и доходите от тези инвестиции се капитализират, т.е. това е един солидарен фонд с капиталови елементи на функциониране. Управлението му се осъществява в рамките на общите административни разходи на солидарната осигурителна система, което прави издръжката му изключително ефективна.
4. Разликата между определения със закон период на срочните пенсии за първа и втора категории труд (8 години и 3 години) и фактическото различие между стандартната пенсионна възраст по чл. 68 КСО и посочената в § 4 ПЗР КСО е твърде осезателна. Това означава, че не може да се очаква с натрупаните в партидите на лицата средства се гарантира една прилична пенсия, поне приближаваща се до пенсията от солидарния първи стълб на същите лица.
5. Данните за натрупаните по партидите на лицата, осигурени в ППФ от втория стълб на капиталовите схеми са твърде обезпокоителни и не дават основание да се счита, че преминаването към плащане на срочните пенсии от ППФ и управляващите пенсионни дружества може да мине безпроблемно.
6. Решение на проблема с по-ранното пенсиониране би следвало да се търси генерално, т.е. не временно, а веднаж за винаги определено, като се държи сметка за изложените горе обстоятелства и факти.
15.02.2014 г.
Bulgarian
English