1 март 2013 г.

ДО
ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н РОСЕН ПЛЕВНАЛИЕВ

ПАКЕТ ОТ СПЕШНИ МЕРКИ НА КНСБ ЗА УЧАСИТЕ В ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ ПРИ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ОТНОСНО: намаляване на цените на ел.енергията, компенсиране на доходите и неотложни законодателни промени

В общественото пространство се лансират и обсъждат много и най-различни предложения като изход от създалата се кризисна ситуация. КНСБ внимателно следи и анализира всичко, което се предлага. Но изхождайки от факта, че в основата на последните събития са ниските доходи, непосилните разходи за ползване на електро и топлоенергия, респективно цените на монополните структури в тази сфера, както и засилващото се недоверие към политиците и всички управления от началото на прехода до сега, КНСБ акцентира върху три основни направления.

I. ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА КНСБ ЗА НАМАЛЯВАНЕ ЦЕНИТЕ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯТА

Водещи принципи при вземането на решения за цените на електрическата енергия да бъдат – максимална прозрачност и контрол, реално участие на работодателски, синдикални и граждански организации.

1. Потребителят на ел.енергия да заплаща цената, отразяваща разходите за нейното производство, пренос и разпределение. Това за нас е базовата /справедлива/ цена. В максимална степен да се ограничи прякото включване в цената на крайния потребител на добавки за „зелена енергия” и за „кафява енергия” /за стимулиране на когенерацията/, като разликата се компенсира по механизми, определени от държавата. По официални данни на НЕК ЕАД добавките за „зелена енергия” и за „кафява енергия” възлизат на 9.52% от крайната цена за 1 квтч. eнергия /съответно 7.08% за „зелена енергия” и 2.44% за „кафява енергия/. Директното пренасяне във фактурите на двете горепосочени добавки не са единственият начин за изпълнение и остойностяване на разходите, произтичащи от европейските директиви, засягащи зелената енергия и комбинираното производство.

2. Да се създаде държавен национален фонд „Зелена енергия”. Този фонд да изкупува зелената енергия, произвеждана в страната. Част от зелената енергия да се продава от фонда на обществения доставчик – НЕК, а останалата част да се продава основно на външния пазар със съответния сертификат за екологична енергия. Във фонда да постъпват приходите от продажбата на квотите въглероден диоксид, а друга част да постъпва от търговията със зелена енергия. НЕК вече ще изкупува само такова количество зелена енергия, което е задължен да включи в микса и това ще позволи да се снижи дела на добавката за тази енергия в крайната цена. Допълнително, ако приходите във фонда са достатъчни, то той ще може да продава на НЕК на по-ниска цена.

3. Да се преразгледат дългосрочните договори за изкупуване при високи цени на ел.енергия. Такива са сключените от НЕК договори с ТЕЦ AEС “Гълъбово” и с “Контур Глобал”. Това е необходимо с оглед преодоляване на значимите различия между изкупните цени от отделните централи. Цената на микса, по която НЕК продава, е 79.18 лв./МВтч. без ДДС, докато изкупната цена от АЕЦ „Козлодуй” е 42.30 лв., от ТЕЦ „Марица Изток 2” е 66.81 лв., а от ТЕЦ „АEС Гълъбово” – 133.98 лв. Дългосрочните договори с двете централи са търговска тайна, така че посоченото е по неофициална информация. Добавката за т.нар. „невъзстановяеми разходи” за дългосрочните договори изкривява либерализирания пазар и противоречи на принципите на конкуренцията. За нас, тази добавка не следва да фигурира във фактурата на потребителя. КНСБ е отпратила питане до Главна дирекция „Енергетика” и Главна дирекция „Конкурентоспособност” на ЕК дали фиксираната и гарантирана норма на печаба в дългосрочните договори на двете централи може да се окачестви като нерегламентирана държавна помощ. До момента не ни е известно НЕК и ДКЕВР да са изисквали от двете централи преразглеждане на договорите. Припомняме, че според официалните данни на НЕК ЕАД, добавката заема 2.15% от крайната цена за 1 квтч. енергия. Общо трите добавки съставляват 11.71% от крайната цена за киловатчас енергия.

4. Да се промени структурата на т.нар. ценови „микс”, по който НЕК продава ел.енергия. Тук следва да се спазва правилото за електроенергия с най-ниска цена при съблюдаване на изискванията за техническа експлоатация на електроенергийната система. Към момента цената на микса без ДДС е 79.18 лв/МВтч., като вътре са включени цените на следните дружества:

• · АЕЦ „Козлодуй” ЕАД - 42.30 лв/МВтч;
• · ТЕЦ „Марица Изток 2” ЕАД - 66.81 лв/МВтч./;
• · ТЕЦ „Бобов дол „ ЕАД – 101.49 лв/МВтч;
• · ТЕЦ „Марица 3” АД – 101.87 лв/МВтч;
• · ТЕЦ „Варна” ЕАД – 103.97 лв/МВтч;
• · „Ей и Ес -3С Марица Изток 1” ЕООД – 133.98 лв/МВтч;
• · „Контур Глобал Марица Изток 3” АД – 95.79 лв/ МВтч.

След промяната на структурата на „микса”, ще се постигне понижение на цената на тока. Тази мярка, обаче, би породила огромни проблеми в две посоки. От една страна, „скъпите” централи ще трябва да реализират голяма част от произведената енергия на свободния пазар. На вътрешния пазар това е много трудно, поради силния спад в енергопотреблението, а на външния – също много трудно, тъй като високата такса за пренос по мрежата е направила цената за износ неконкурентна. Допълнително, очакваният спад на производството на тези централи ще се отрази изключително болезнено върху дейността на българските мини, които захранват тези централи. Припомняме, че само в югозападния въглищен басейн работят около 5000 миньори, чиито работни места ще бъдат закрити. Подобен проблем ще възникне и за ТЕЦ „Марица Изток 2” ЕАД, съответно и за „Мини Марица Изток „ ЕАД с над 7000 заети. От друга страна включването на цялата енергия, произвеждана от АЕЦ „Козлодуй” ЕАД, ще доведе до крупни загуби за централата. В момента тя предоставя 60% от своето производство за изкупуване от НЕК ЕАД (т. нар. регулиран пазар) на цена от 42.30 лв/МВтч. Другото количество се продава на свободния пазар на цена около 73-74 лв/МВтч. Очевидно е, че планираната промяна на структурата на микса е възможна само при съществено намаление на такса „пренос” при износ, както и изкупуване на такова количество ток от евтините централи, което да не доведе до генериране на загуби от тях.

5. Намаляване на таксата за пренос за износ на ел.енергия. Определени производители твърдят, че таксата е прекомерно висока и затруднява реализацията на енергия на външните пазари / към момента тя е 34.26 лв/МВтч./. Действително, таксите за пренос в балканските страни варират между 0 и 10 евро/МВтч. Резкият спад на вътрешното потребление на ел.енергия причинява голяма разлика между капацитета на електропроизводствените централи и възможностите за реализация на енергия на вътрешния пазар. Основният начин за преодоляване на проблема е увеличаване на износа, което обаче се възпрепятства в голяма степен от високата такса за пренос. Към момента електропроизводствените дружества могат да получат цена на международните борси между 80 лв. и 100 лв. на мегаватчас. От тях, обаче, се приспадат 34 лв. такса пренос, в резултат на което нашият износ става неконкурентоспособен. При намаляване на таксата, да се покрият икономически обоснованите разходи на НЕК ЕАД и ЕСО ЕАД. Да се извадят трите добавки от размера на таксата, което ще позволи тя да стане около 8 евро на мегаватчас.;

6. Държавата да поеме дълговете по заемите /цесиране на дълга/, взети от НЕК ЕАД основно за инвестициите в „АЕЦ Белене” и ВЕЦ „Цанков камък”. Това би смекчило проблемите на НЕК ЕАД, породени от високата задлъжнялост и би възстановило значима част от доверието в това енергийно дружество.;

7. Цените на ел.енергията да се определят след изключително сериозна преценка на контролните органи. Тази преценка се отнася за обосноваността на разходите, които се представят като необходими от енергийните дружества и са основание за исканите цени. Контролните органи да извършват строг контрол върху изпълнението на заявените инвестиции. Това означава:

• · Преди утвърждаване на цените, ДКЕВР да извършва задължително регулаторен одит на енергийните дружества. Към момента той се извършва веднъж на 5 години, докато нашето предложение е той да бъде ежегоден, защото цените се променят веднъж годишно.
• · Проверката на значителните по размер заявени инвестиции да бъде дълбочинна, дори до ниво първични счетоводни документи, за да се прецени, доколко заявената инвестиция съответства на реално извършената.
• · Членовете на ДКЕВР да се избират от парламента. Създадената парламентарна комисия за контрол върху дейността на ДКЕВР, освен досегашните си контролни функции, да провежда изслушване на предложените кандидати от парламентарните групи за членове на ДКЕВР. Създаване на обществен контролен орган /също избиран от парламента/, който да има право временно да отлага решенията на ДКЕВР в случаи, че има съмнения в обосноваността и целесъобразността на подготвяни от комисията, решения. През отлагателния период се извършват необходимите анализи и разчети. Квалификацията на членовете да е в съответствие с изискванията на Закона за енергетиката. Членовете на съвета да не получават възнаграждения.

8. Да се въведат нови текстове в ЗОП, които да избегнат възможността да се възлагат поръчки без обявяване на тръжни процедури между свързани фирми. Този законов пропуск се използва от ЕРП, а и в други области, свързани с обществените поръчки. На практика няма нарушение на ЗОП, но поръчките се разменят между свързани с компанията-майка фирми.

9. ДКЕВР да задължи ЕРП да преразгледат и да приведат в съответствие с дадената им лицензия, политиката си по отношение на възлагане на голяма част от дейностите си на външни фирми / т. нар. аутсорсване/. Това, според нас, увеличава разходите за дейността и натоварва цената на ел.енергията. Същото предполага рязко ограничаване на тази практика.

II. КОМПЕНСАТОРНИ МЕРКИ В СФЕРАТА НА ДОХОДИТЕ

В рамките на Обществения съвет би трябвало да се стремим да постигнем консенсус по един „социален пакт“ с мерки за овладяване на общественото напрежение и подпомагане на населението да преживее допълнителното натоварване на ниските си доходи до края на текущия зимен сезон. В тази сфера вярното, необходимото и обосновано решение е да бъде определен такъв критерий за достъп до подпомагане, който програмирано и постепенно да се доближава до официалната линия на бедност. Това означава ежегодно да се увеличава т.н. „гарантиран минимален доход”, като се стремим той да достига 40 на сто, 60 на сто и т.н., докато се изравни с линията на бедност.

Предвид извънредната ситуация обаче, КНСБ е убедена, че по отношение на доходите е целесъобразно сега да прилагаме мерки, които покриват максимално широк кръг от населението. Затова предлагаме предприемането на:

1. Спешни действия, които ще обхванат над 1млн. души:

• · Изплащане на еднократна допълнителна добавка на всички лица и семейства (210711), с право на целеви помощи за отопление за сезон 2012-2013 г. От тази съвкупност изключваме пенсионерите с пенсия до 200 лв. на месец, доколкото те са обект на подпомагане по друг ред, изложен по-долу. Размерът на еднократната добавка, предлагаме да се определи на база левовата равностойност на 100 квтч. на месец до края на отоплителния сезон, т.е. 300 квтч. допълнително към вече определените им по 350 квтч. месечно. За тази цел е необходимо да се заделят 11,8 млн.лв. допълнително (300 квтч. х 0,187 х 210711).
• · Изчислената по реда на предходната мярка левова равностойност на 300 квтч. електроенергия (56 лв.) да се изплати като еднократна добавка на пенсионери, получаващи пенсия (една или повече с добавките към тях) до 200 лв. включително. Тук става дума за един сериозен допълнителен разход от около 45-46 млн.лв., но ако искаме да спасим тези хора (над 830 хил. души) от крайната нищета трябва да го поемем, като намерим нужното преструктуриране в разходната част на бюджета на държавата.
• · Компенсаторна добавка към обезщетенията за безработица със сумарен месечен размер до 200 лв. Добавката да бъде в размер 0,85 лв. дневно, за да се покрие натрупаната инфлация от 12 на сто. сто. По наши разчети, допълнителните разходи за тази компенсация, ако тя започне да се изплаща от м.април до края на 2013 г., ще възлезе на около 8-10 млн. лв.

Според нас е напълно възможно да се намалят наполовина например предвидените огромни разходи за специални разузнавателни средства и освободените средства да се насочат към спешните социални мерки, които трябва да се предприемат.

2. По отношение на доходите от труд и пенсии

• · Да се приеме решение за увеличаване на минималната работна заплата за страната от 310 на 340 лв., с което ще се подкрепят лицата и семействата, които разчитат на този доход. Тук е важен въпросът, от кога би могло да се приложи това увеличение.
• · Да се предвиди диференцирано увеличение на заплатите в бюджетната сфера, с оглед да се компенсира натрупаната инфлация от 2009 г. (12 %). Това означава, в дейностите, за които вече е било въведено някакво компенсаторно увеличение на заплатите да се „добави“ разликата до посочения процент.
• · Социалните партньори, всички работодатели и синдикални структури в предприятията от материалната сфера, би трябвало отговорно и загрижено да обсъдят възможностите за подкрепа на работещите, или на отделни членове на колективите с трудна социална и семейна ситуация, както по линия на доходите от труд, така и чрез целеви и еднократни мерки.
• · Ръст на пенсиите от 1 април 2013 г. с не по-малко от 12%, който да компенсира натрупаната инфлация и този ръст следва да бъде не диференциран, а съобразно осигурителния принос. Допълнителният необходим разход за това ще възлезе на около 143 млн.лв. на брутна основа, а при 73,4 млн.лв. приход от новия максимален доход и при условие, че със промени в КСО се запази максималната пенсия на ниво от 770 лв., нетната сума на допълнителния разход ще бъде едва 69,6 млн.лв.

III. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ В ЗАКОНИ ДО КРАЯ НА МАНДАТА НА НАСТОЯЩОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

1. Изборен кодекс

Предложенията ни произтичат от исканията за облекчаване режима за избиране на независими кандидати, вкл. и за засилване на мажоритарното начало при издигане на кандидати за народни представители. Ето защо предлагаме:

• · В Изборния кодекс да се формулират текстове, чрез които да се уреди в допустима степен мажоритарното начало в пропорционалната по принцип система за избор на народни представители, чрез кандидатските листи на партии и коалиции от партии[1] (например чрез възможност за преподреждане на кандидатите в дадена партийна листа).
• · Правната уредба за издигане на кандидатури за независими кандидати от инициативни комитети на граждани да се облекчи, вкл. да се намали и размера на депозита за регистрация, предвид на това, че той е равен на предвидения за партиите. Финансовите възможности на инициативните комитети от граждани са далеч по-малки от тези на партиите.[2] Да се намали изискуемия от закона брой на граждани, които подкрепят независим кандидат.[3]
• · Да се уреди гражданско участие в съставите и работата на ЦИК и РИК на 1 общ представител - член в състава на всяка комисия, излъчен по общо съгласие от ръководните централни органи на регистрираните и териториално структурирани граждански организации.
• · Да се създадат облекчения за участие в предизборната кампания за инициативните комитети и застъпници на независими кандидати.

2. Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление

Предвид на възможното насрочване на Национален Референдум за необходимостта от промени в действащата, или приемане на нова Конституция и на очевидните проблеми и затруднения пред организацията и провеждането на национални референдуми /проявени на неодавна проведения Национален Референдум за развитие на ядрената енергетика/ да бъдат направени промени в посочения закон, чрез които да се облекчи организацията и провеждането на евентуален бъдещ Национален Референдум, проведен едновременно с изборите за 42 Народно събрание.

• · Провеждането на такъв референдум ще отговори на почти всички въпроси, поставени от гражданите, чрез инициативните им комитети, свързани и насочени към усъвършенстване на т.нар. „политически модел“ на устройство на държавата и редица други въпроси, които те поставят във връзка с усъвършенстване на конституционни разпоредби. Резултатът от такъв референдум по категоричен начин ще обвърже следващото Народно събрание с ангажимент да работи в посока на промени в Конституцията, вкл. и за свикване на Велико народно събрание, ако това се налага от предлаганите изменения и допълнения в нея.
• · Имаме две конкретни предложения за създаване на облекчения за провеждане на референдуми: Първо, чрез изменения на чл.10, ал.1 т.5 и ал.2 да се намали и по този начин облекчи възможността на гражданите да искат провеждане на национални референдуми.[4] Второ, чрез изменения на чл.23, ал.1 от действащия закон да се създаде друг, облекчен ред, чрез който ще се зачете, приеме или отхвърли предложението - предмет на референдума[5]

3. В тази връзка предложение към Президента на РБългария

Предлагаме на Президента на Републиката на основание чл. 10 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление да предложи на настоящото Народно събрание насрочване и провеждане на национален референдум със следните въпроси:

• · Искат ли българските граждани да бъдат направени изменения и допълнения в Конституцията, вкл. и такива, за които само Велико Народно събрание може да взема решение?
• · Считат ли те за необходимо да бъдат направени изменения в Конституцията, чрез които да се създаде възможност за гражданско представителство и участие, чрез определена гражданска квота в състава на Народното събрание, чрез предложения от представителни граждански организации, регистрирани по изискуемия от закона ред?
• · Съгласни ли са да се премахне от Конституцията фигурата на Велико народно събрание?

4. Промени в Закона за енергетиката.

Да се направят промени в Закона за енергетиката, чрез които:

• · Броят, състава и членовете на ДКЕВР да се определят и избират от народното събрание.
• · Парламентарна комисия за контрол върху дейността на ДКЕВР, освен досегашните си контролни функции, да провежда изслушване на предложените кандидати от парламентарните групи за членове на ДКЕВР.
• · Да се създаде обществен контролен орган /също избиран от парламента/, който да има право временно да отлага решенията на ДКЕВР в случаи, че има съмнения в обосноваността и целесъобразността на подготвяни от комисията, решения.

Подкрепяме предложението на Президента на РБългария народното събрание да има готовност за спешни промени в Кодекса за социално осигуряване, Закона за държавния бюджет и Закона за бюджета на ДОО – с оглед гарантиране и финансово обезпечаване на тези и други мерки от социалния пакет с компенсаторен характер.

01.03.2013 Г. ПЛАМЕН ДИМИТРОВ

ПРЕЗИДЕНТ НА КНСБ

__________
[1]Система при избор на народни представители
Чл. 5. (1) Изборите за народни представители се произвеждат по пропорционална изборна система с кандидатски листи на регистрирани в многомандатни изборни райони:
1. (изм., ДВ, бр. 17 от 2013 г.) партии и коалиции от партии;
2. независими кандидати.
(2) В разпределението на мандатите на национално ниво участват партиите и коалициите от партии, получили не по-малко от четири на сто от действителните гласове в страната и извън страната, както и независимите кандидати, получили действителни гласове не по-малко от районната избирателна квота.
[2]Чл. 79. (1) За изборите за народни представители, за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България депозитът по чл. 78 за партиите и инициативните комитети е 10 000 лв.
[3]Подписка за независим кандидат
Чл. 109. (1) Независим кандидат за народен представител може да се регистрира само в един многомандатен изборен район. За регистрацията на независимия кандидат в подкрепа на кандидатурата му са необходими не по-малко от 3 на сто, но не повече от 5000 избиратели с постоянен адрес на територията на района.
[4]Чл.10. (1) Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от:
5. инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200000 подписа на граждани с избирателни права.
(2) Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 500 000 български граждани с избирателни права и не противоречи на ограниченията по чл.9, ал.2, 3 и 4.
[5]Приемане или отхвърляне на предложението - предмет на референдума
Чл.23. (1) Предложението, предмет на рефендума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с “да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.